Днес притежавам време с множество антракти.
Живот на бавен кадър. Черно - бял.
Заровен в себе си, откривам артефакти

Празно е. Празно от недообичане.
Сякаш липсва ми цяла Вселена.
Всъщност, липсваш ми ти, мое мило момиче,

 Когато преди около две години, събрах смелост да създам свой остров в блог - пространството на България, бях убеден, че ще поствам само поезия, и нищо друго. И нещата вървяха по план, до към края на септември. Тогава, по доста болезнен ...

Всеки ден ни се случват малки злини
и съсипват ни бавно живота спокоен -
някой бил ни погледнал с много лоши очи,

Кога ще забележиш, че ги няма пръстите
играещи се с непокорните къдрици на косата ти,
отсъствието на сърцето, биещо до пръсване,

makont: и когато спре дъхът ти за миг,
             след това завинаги дишаш *
Ти си тази, която

Ще те чакам притихнал, там някъде,
сред останки от неслучено настояще.
Ти ще дойдеш, по-красива от всякога,

Ако сте кисели, не ме четете ;-)
Навън е цацаво и бирено.
По ходилата е полепнал пясък.

Живота даде картите на масата.
Играехме на всичко коз.
При мене бяха само асове,

Събуждам се с усещане за нея,
кармично влюбено ми е
и още нещо.

В случването
се натрупват спомени.
В спокойствието,

Подредих те при другите спомени,
но стоеше до тях не на място.
Бе различна. По-плаха, по-скромна,