Подредих те при другите спомени,
но стоеше до тях не на място.
Бе различна. По-плаха, по-скромна,
а бе в пъти по-класна.
Бе ми всичко и бе ми достатъчна,
беше в моите сънища.
Беше повод за смях и за плачене,
беше нужната глътка живот
и причина за бъдеще. 

можеш. Нещо неслучайно и безценно не се губи току-така. С малко думи си казал всичко. Успех!

съдбата е така разточителна и привидно безразлична към нас, но изглежда си има причина винаги.

стихото ти е много лирично, много нежно, много обичащо, много докосващо, затова
думата ,,класна,, на мен не ми се върза с останалото. Асоциацията ми от нея е за пресметливост, оценка финансова, абееее.... нещо от сорта, не мога точно да ти обясня. Просто така го почувствах... стихото ти.
А относно идеята ти, няма да я коментирам, защото някой ми беше казал, че ако коментират само идеята, то значи няма какво друго... пък и тук не е вестник ,,Лична драма,, нали?

има само настояще.
липсваше ми откровената ти поезия.

спомените остват завинаги...дори понякога да нагарчат! Поздрави :)

В живота понякога, да не кажа много често става точно така - на рафта със спомените отиват истински, прекрасни преживявания и е тъжно докато го преживееш и осъзнаеш, че всъщност животът трябва да продължи и че нищо не е завинаги...Всъщност, казах същото като всички коментирали до тук с повече думи:)
Поздрави

Споделям мнението на Исчел. Напълно.

Хубав ден!

Не се вписва в спомените, но пък е ТЯ, макар и някъде.Важното е да обичаш и вярвам, че СЪДБАТА ще се погрижи нещата да се наредят по най-добрия начин за теб.
Обичай, Дидо! Това е най-великото чувство на света и чудесен повод да изживеем живота си на макс.

bih se zaklela che e pisano za men...

сигурно щях да потвърдя ;-)