Кога ще забележиш, че ги няма пръстите
играещи се с непокорните къдрици на косата ти,
отсъствието на сърцето, биещо до пръсване,
очите ми, погледнали до най-дълбокото в душата ти.

Ще забележиш ли, че вече недочуваш глас
повтарящ ти, че си красива, приказна, неземна
и ще ти липсва ли, поне за миг, онази страст,
която трудно скривам, като те погледна.

Кога ще забележиш, че живея без Кралица,
че прословутото ми Кралство е една измама,
че се прибирам в празен дом, като онази птица.
Ще забележиш ли изобщо, че без теб...
просто ме няма. 

Не се ли появи някоя нова дама на хоризонта?

Много е силно това!
Много...
и ако пак ми кажеш, че е просто стих...
няма да ти повярвам...

в написаното, вероятно както всяка жена, която го чете .
Стихотворението ти е чудесно!
И тя няма как да не забележи, че е обичана по такъв забележителен начин, Дидо!
Поздрави!

Голям лирик си ти Дидо, без изобщо да се лигавиш. Поздрави от мен!

istinsko e

Много истинско и е написано със сърце и душа! Поздрави :)

ме няма просто
:)

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Петър Дънов

Чудя се от кога те няма...
Гърча се като ранена птица...
Повярвай ...истина е... не е измама...
Как искам в нечии очи да съм Кралица...

Да виждам в тях онази страст,
Която и да се мъчиш няма как да скриеш.
И тихо да дочувам нежен глас,
Който болката от други нанесена успява да изтрие...

Къде си? За да погледна отново във душата ти...
Къде са пръстите играещи с косата ми?
Къде си? ... Не знам защо , но... някак си те няма...
Едно едничко никак не разбра, щом все съм в мислите ти значи...
Дори да не разбираш... Любовта към теб я има ...
Има я... и е голяма!

И после, още малко... по навик :)

Казах си. Без бой.

Тя гледа през мен. И добре, че е така.
Поздрави!

Знам, че си прям и откровен и този коментар ме кара да си мисля, че имам шанс наесен да премина във втори клас. Благодаря ти!
Хубав ден!

Поздрави!

Поздрави!

Дано не е скоро.
Поздрави!

Поздрави, Ире!

Тя знае, че не са до нея пръстите
и знае, че съвсем не е богиня.
По пътя на очакване и търсене,
навярно много други ще преминат.
И, може би, тя просто не е твоята
единствена, обичана кралица.
Погледай, на живота по завоите,
очакват те две светещи зеници
и две ръце, които носят щастие.
Дали ще си готов да ги познаеш?
Тя минало е - с нея всичко ясно е,
а ти търси началото след края:)

Поздрави, Дидо!

Поздравления !

lubobta ima nachalo niama krai-"ostava v nas zavinagi.."

силно, истинско и красиво... докосващо
до дъното на сърцето...

Ще те послушам и ще потърся началото след края.
Поздрави!

Хубав и усмихнат ден!

Поздрави!

Гледала през теб. А ти знаеш ли какво мисли?;)
Стихото ти е страхотно, наистина.
Успешен ден!

от този стих, Дидо -
тъга за лирическия и неговата Кралица.....
Бъди щастлив! и усмивка през сълзи дори:)

Досещам се какво мисли.., май :)
Хубав ден!

а лирическия и Кралицата, ще се справят, все някак...
Усмивки и за теб, Ани :)

от процеса на търсенето. Просто протегни ръце, ще се докоснете, дори и в тъмното. Усмивки!

само това правя, Майче - протягам ръце в тъмното... и не намирам никого ;-)
И все ми липсва красивата част от процеса :)

Усмивки!

завиждааааммм

А аз ти завиждам за развинтената фантазия и вече съм ти го казвал.

Бъди влюбена!

Винаги добре дошъл.
Поздрави!

Браво!

Държа на мнението ти и се радвам, че намина.
Поздрави!

Бель е трист - красиво и тъжно.

Ако не намерим сили
да си простим взаимно,
ще се срещнем някъде
по пътя, ще се погледнем в
очите тъжни, ще си кимнем и
ще продължим по пътя,
на безверието и ада.........

Поздрави!

Бъди влюбен, каквото и да става.

Красота!

...И мен ме няма! От студа ръцете
замръзнаха и стичат се сълзи...
Без любовта ти, нежна, във сърцето
обречени са моите очи...

Без пръстите ти, палави, в косите,
без топлия ти мил и меден глас.
И празнота ужасна във гърдите,
от как те няма превъзмогвам аз...

И кралството остана само спомен,
но вътре в мене ти си моят крал...
От Бога дар - безценен и огромен,
на този свят що всъщност е живял!

самотата може да убива...

Трябвше ли да ме разплакваш, аз вече свикнах да не плача....чудя се коя би си тръгнала от такъв мъж ...