Постинг
23.02.2012 10:52 -
Психооо
Забит съм в центъра на нищото.
Така се усещам от доста време.
Мъждука пламък във угаснало огнище,
а неродено бебе във утроба дреме.
По мокри камъни се качвам към небето,
по изгоряла стълба слизам под вода.
Преди да се родя съм бил в небитието.
Ще поживея, след като умра.
И...знака ми го няма в зодиака,
не съм измислил нито стих, ни песен.
По пръстите си нямам отпечатък.
Не съм изпълнен с дух, а с плесен.
В мишена се превръща центъра на нищото,
зъл демон с ябълки ме цели.
Мотор със плуг прелита над стърнището,
а риба лее мелодични трели.
И изведнъж, сестра! На тебе тя прилича.
Решетка тъмна, доктор среброкос.
Риза с ръкави дълги, някой ми облича,
по мокри коридори санитар ме носи.
Така се усещам от доста време.
Мъждука пламък във угаснало огнище,
а неродено бебе във утроба дреме.
По мокри камъни се качвам към небето,
по изгоряла стълба слизам под вода.
Преди да се родя съм бил в небитието.
Ще поживея, след като умра.
И...знака ми го няма в зодиака,
не съм измислил нито стих, ни песен.
По пръстите си нямам отпечатък.
Не съм изпълнен с дух, а с плесен.
В мишена се превръща центъра на нищото,
зъл демон с ябълки ме цели.
Мотор със плуг прелита над стърнището,
а риба лее мелодични трели.
И изведнъж, сестра! На тебе тя прилича.
Решетка тъмна, доктор среброкос.
Риза с ръкави дълги, някой ми облича,
по мокри коридори санитар ме носи.
Търсене
За този блог
Гласове: 6435
