Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2012 10:52 - Психооо
Автор: didoignatov Категория: Поезия   
Прочетен: 664 Коментари: 1 Гласове:
5



Забит съм в центъра на нищото.
Така се усещам от доста време.
Мъждука пламък във угаснало огнище,
а неродено бебе във утроба дреме.

По мокри камъни се качвам към небето,
по изгоряла стълба слизам под вода.
Преди да се родя съм бил в небитието.
Ще поживея, след като умра.

И...знака ми го няма в зодиака,
не съм измислил нито стих, ни песен.
По пръстите си нямам отпечатък.
Не съм изпълнен с дух, а с плесен.

В мишена се превръща центъра на нищото,
зъл демон с ябълки ме цели.
Мотор със плуг прелита над стърнището,
а риба лее мелодични трели.

И изведнъж, сестра! На тебе тя прилича.
Решетка тъмна, доктор среброкос.
Риза с ръкави дълги, някой ми облича,
по мокри коридори санитар ме носи.
 



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nevabell - Странно е и затова страшно си отива ...
31.03.2012 17:37
Странно е и затова страшно си отива със заглавието :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didoignatov
Категория: Изкуство
Прочетен: 549679
Постинги: 156
Коментари: 2024
Гласове: 6435
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031