В държавата на волни сидерасти,
бири, калинки, бисерни петна,
на журналисти безпристрастни
и на убийци без вина,
на парламент със златни пръсти,
на много градове с гета,
на патриарх незнаещ да се кръсти
и на мюфтия без чалма,
на икономика зависима от кръгове,
на болници без персонал,
на празни опери и пълни нощни клубове,
на политици без морал.
на...
има още много,
но ще ви омръзна...

Сега се питате, на к"ъв са права,
к"во точно искам, кой съм аз, как смея?
Един от вас съм и в тази държава,
с все по-голямо отвращение живея. 

И в другите държави студът лази
и се присмиват под сурдинка,
или под мустак,
но ние мислиме,че Бог ни пази.
Дано да е така, да няма мрак,
та в светлата надежда да живеем-
Надеждата крепи човека, знай,
че тя е всичко в този свят безверен
надявай се и вярвай в този зрак...

Политика. България. Римейк. Демокрация.
Нация. Гаджализация. Хептен. Циганизация.

Такива са правилата на съвременната "демокрация"...
Път към... деградация...

„Сега се питате, на к'ъв са права,
к'во точно искам, кой съм аз, как смея“
Не, ти си един от нас: Имаш очи, но не виждаш. Имаш уши, но не чуваш. Имаш крака, но не можеш да ходиш.

"Абсурдистан". Добре се е получило. Щом предизвиква усмивка, значи ще живеем, на въпреки.

за жалост...

Ще ми се да вярвам, че последния ред е заради римата и че на човек трябва да му пука за тази държава за да пише така за проблемите и.

но не зная до кога ще е само заради нея :(
Казвам го със съжаление.