Отново заставам на 
stand by режим,
прегънат на две -
да изглеждам стартиращ
към финала на филма,
в който аз съм
героя любим,
а не просто...
пореден умиращ. 

а така, прегънат на две, на три, на пет, на осем, кво ти пука, важното е да пердашим напред в бъдещето.. ъфкорс, с усмивка мен..
и кой умрЯЛ или пък щЯЛ :))))

баси, само за протокола: хххх

За умиране винаги има време... ;)

ускорява перфектно

Поздрави!

А и никак не ми се умира... Та аз едва сега започвам :)))
Поздрави!

но не съм сигурен за посоката ;)

Четейки стихотворението ти незнам защо си спомних нещо от моя свят, от преди много години (когато бях ученичка).... Тренирах лека атлетика и ходех на състезания, които организираха в съботно-неделни дни между училищата. Бягах спринт, щафетно бягане - последен пост, скачах дълъг и висок скок. Родителите ми не се отнасяха сериозно към тези ми занимания и винаги на шега, когато в почивните дни, нарамвах раничката с шпайковете и заминавах на поредното състезание ми пожелаваха : "Хайде успех и да донесеш златен медал!" За тяхно голямо чудене, обаче, аз наистина носех от всяко състезание медали - къде златни, къде сребърни, къде бронзови.... :)))
И така, въпреки че не станах професионална спортистка, вече дълги години продължавам да бягам по пистата, просто веднъж стъпил ли си на нея (буквално и преносно) - оставаш на нея мисля докато си жив....


безкрайна писта
вятър във косите
едно момиче
с грейнали очи
ще покори
за кой ли път звездите
докато сбъдва нечии
мечти

отмина времето
и прах разпръсна
една душа остана
да гори
но спомена
той винаги възкръсва
за да ме топли
в днешните ми дни

Delerium - Silence Ft. Sarah Mclachlan
http://www.vbox7.com/play:c6d02e2e

river

А стихото е много добро.
Поздрави!

Страхотно, дори без заглавие... :)

Хубав ден!

при всички случаи си героят, Дидо...
мъжко момче си ти... поздравявам те,
от сърце..

Много ми хареса!Късо и експлодиращо.

Връщам поздравите стократно!

Чакам и от теб нещо подобно ;)