Откраднах си парченце щастие
от слънчевия блясък на очите ти.
Аз - нямащия право на участие
в споделяне на нощите и дните ти.

Откраднах си и близост. Плаха.
Смях си откраднах. И докосване,
но някакво усещане - заплаха -
се настани у мен... че съм неканен гостенин.

И тръгнах си, открадвайки съня ти...
Там, в сънищата ти си моето момиче.
Там в нощите съм... и в деня ти...
Превърнах се в крадец, а само исках да обичам.

Прости ми за откраднатото - нямам избор. 

И тръгнах си, открадвайки съня ти...
Там, в сънищата ти си моето момиче.
Там в нощите съм... и в деня ти...

Превърнах се в крадец...........

звучи искрено - като изповед и покаяние...
Поздрави Дидо!

Като в епичен любовен роман.

Не си виновен, че обичаш! Не, не си!
Навярно тя отдавна е простила.
Какво да правиш? Сигурно боли...
Дано в очите ти любов да е открила.

Хубав ден, Дидо! Стихът е страхотен. Аз ти пожелавам споделеност !

изповед си е... без покаяние... малко болезнена,
но се свиква...
Поздрави!

Роман с отсъстваща главна героиня... :(

И аз си я пожелавам тази споделеност, но...

както винаги!
Несподелената любов е най-истинската!

никой не може да ти отнеме, това, което обичаш, приятелю...
защото го носиш в сърцето си...

Най-истинска, но и най-болезнена.

то ще си остане там - в сърцето...