Пиша, защото се пълня със думи.
Думи, които бих казал на теб.
Думи, завладели сърцето, ума ми.
Думи, топящи Гренландския лед.

Думи - пароли. Думи крилати.
Думи, правещи в пустиня зелени алеи.
Думи - посланници, дипломати..,
способни да съберат двете Кореи.

Пиша, защото не бива да казвам.
Пълня се с думи, а се чувствам ограбен.
Плача. Очите ми вече са празни.
Неказани, думите стават самотни и слаби.

Пълни сме всички с неказани думи..,
затворени в себе си. Вълци - единаци.
Време е някой, (от мене по - умен)
да направи "Дом за думи - сираци". 

Пак тъжничко...

но знаеш ли, една усмивка от очи и се изсипва всепомитащата радост. Все някога все някоя от тези събирани и натрупвани думи, ще отключи сърцето, за да може всички тези думи да се влеят в съкровищницата, за която са родени и предназначени.
Поне в приказките става така :*

криле на душите ни влюбени...
ех, Дидо... много е хубаво..
и как добре те разбирам..
поздрав за теб...топъл
и слънчев...

Вярвам в приказките.., все още ;)
А е тъжничко, защото много обичам да пиша тъжни неща... в контраст с вицовете, които разказвам. :*

Хубаво стихо с интересен, леко ироничен финал...

http://www.youtube.com/watch?v=JGCle5xfwuw

Самоиронията понякога е спасение...

Поздрав!

Клипа е с мои снимки. Радвам се, че съм улучила с поздрава си!:)

но ми се струва много вярно...
аз пиша за да ...мълча навярно...
С думи понякога хората притесняваш
а иначе... ами просто пишеш и в рими се изявяваш...

знаеш ли колко са самотни пребиваващите в домовете за сираци..

Повечето от децата там са ми приятели, а някои от тях уча да свирят на китара.
Нали съм ти казвал, че пиша "по действителни случаи"?

но и една птичка понякога е повече от нищо ..

Стихото е за думите - сираци... Неказаните думи.

намират израз в изказани чувства...
Иначе ще се побъркаме от недоизказаност...
Поздрави Дидо