Боли ме
и някак не идва съня,
изгубен във твоите хладни ръце,
в празния поглед,
в неказано ДА,
в легло разделено на две
с черта
направена с ягодов,
безцветен гланц за устни,
взет сякаш назаем от Дявола
и може би, затова толкова вкусен.

Боли ме,
а утрото идва полека...
И сънен, знам, че ще тръгна
по ароматната ягодова пътека...
към тебе...
и към никоя друга. 

Топла нощ,
светла нощ,
пълнолуние...
Улици тесни,
дълги и празни
Аз не спя...
вероятно безсъние
В светлините кръжат
насекомите...
разни...

Дано да се сбъдне!...

много красиво...
да бъде, Дидо... пожелавам
най-сърдечно..

описваш дори и тъгата...
Музата ти не чете ли стихове?...:)

Боли ме
и някак не идва съня,
изгубен във твоите хладни ръце,
в празния поглед,
в неказано ДА,
в легло разделено на две
с черта

Пътека, ароматен гланц...
Едно момиче вледенено
очаква те за огнен танц.
Какво пък? Няма нищо вредно...

Аз всеки ден пътувам чрез въображението си на невероятни места. Виждам всичко толкова цветно и истинско, че мога да ти го опиша.
Не, не бях в парка. В нашия парк се изляха тонове бетон за "езеро" в което няма капка вода.
Успешен ден!:)

с очи и устни
пътека
от ягодов сладолед
от скулите
по раменете...

:)

Сега ще опитам ;)

Поздрав за смелоста.