Дъждът не спира да вали.
Очите ми, му подражават.
А бяха все усмихнати преди.
Сега са тъжни, но пък те познават.

Блестят светкавици в дъжда.
В очите ми... блести и в тях.
Като небето смръщен съм сега,
защото днес не те видях.

Гърми небето. Пак пороен дъжд.
Очите ми... отказват да го имитират.
През облака надниква слънце изведнъж.
Мрачните мисли, бавно се прибират.

На тяхно място се прокрадва вяра.
След дъждовете, слънцето е неизбежно.
Безмислени са опитите ми да те забравя.
Не искам да живея без надежда. 

Коя Надежда?- ще попитате сега.
Ти, май ударил си 3-4 джина с тоник.
Надеждата ми има много имена,
но аз си я наричам просто... Слънцето ми.

да изгрее Слънцето ти!...

Надеждата умира последна :)))

Дидо, много е мило и трогателно...
ах, и този дъжд...неспирен..

Но ти изглежда не искаш да спре дъжда :-)

Дъждът не спира да вали.
Усещам го в стиха как плаче.
Без изход? Влюбен си, нали?
Обича те и тя, макар че...

Животът е разбъркан пъзел.
Незнайно как, ще продължи.
Горчиво друже си се лъгал
в света, но не и в нея ти.

И както винаги оптимистично ;))

а аз съм вечния оптимист :-)