Не искам да те гледам тъжна,
защото знам, как мога аз да те усмихна,
а продължавам да се лъжа,
че чувствата ми ще утихнат.

Той, другият, не е за тебе,
но няма как да ти го кажа
и мисля, че дошло е време
от тебе аз да се откажа...

По-лесно е да го напиша,
отколкото да го направя...
ти въздухът си, който дишам,
а спре ли въздухът, дошъл е края. 

дошъл е края,
Много истинско и красиво!

че ме четеш... не останахме много, четящите.

.... слушам ето това : http://www.youtube.com/watch?v=ApzeNsMJfuI&feature=autoplay&list=PL03D96E8919472B2F&playnext=9

А аз чета... И смятам да изчета всичко и така да си легна....
Не мога да определя точно чувството, което стиховете ти създават....
-> носталгично-романтични примесени с някакво чувство едновременно на тъга и на надежда....
.... и са много хубави....
Твоята муза е щастливка.... :)