Вървя по утъпкана пътека,
а сякаш стъпвам тук за първи път,
само спомените са ми някаква утеха,
като призраци до мен вървят.

Смеят ми се във очите,
сочат ме със разкривени пръсти,
казват ми, че вече няма да обичам,
а сърцето ми тупти, та ще се пръсне

и тръпне в шеметно очакване,
на следващ флирт, или на следваща любов.
В едно съм сигурен: след дълго чакане,
за теб Живот, отново съм готов. 

а любовта ни намира винаги, когато най-малко очакваме...
хубав стих, трогна ме...сърдечен поздрав за теб..

си малко гарда. Не съм впечетлен... дано не се превърне в тенденция.

На мен ми хареса, при това много. Притежаваш магическа способност, да пресъздаваш идеите си по изключително оригинален начин. В поезията ти има много музика.