Чаках толкова дълго да те открия,
а със теб преживях само миг.
Вярно, миг бурен като стихия,
след която се чувстваш разбит

на парченца, дето трябва да бъдат сглобени.
Малък пъзал, почти като нов,
който чака, някой друг да го вземе
и да го подреди със любов.

Но това е невъзможна задача.
Липсва много важната част,
без която не мога дори да заплача,
камо ли да се смея на глас.

Това малко парче ще е пречка за всяка,
да нареди пъзела отначало,
за това ще продължавам да чакам,
тази която виждаш в твоето огледало. 

такае и в живота... ако едно нещо само ти липсва...
всичко останало ти се струва ненужно..
хубав стих...сърдечен поздрав
за теб..

Всяка четяща това, ще види себе си в огледалото ;) Браво, много хубаво и идейно!