Научих се да плача с думи,
сълзите, казват, по прилягат на жените,
а ставащото по между ни,
все натъжава ми очите.

Да знам, че мога само да те гледам,
да знам, че няма как да те докосна,
да виждам погледа ти леден,
лишен от отговори и въпроси.

Да съм свидетел, на това което става,
а да участвам само във миманса
със тебе да се смея и да страдам,
да крия истинското си лице зад маска.

Да се страхувам да не разпознаеш,
това което чувствам от години,
да те залъгвам, че за мене всичко знаеш,
и че от тебе нищичко не скривам.

Научих се да плача с думи,
да ги подреждам във куплети,
а ставащото по между ни,
ще изгори... и няма да засвети.


3:00ч.                                        18.03.2012г. 

изплакани в думи...защото знам, че са истински..
сърдечен поздреав за теб, бъди щастлив..

най го умея ;) Хубав ден, Мария!

Мислиш, че като съм мъж,
стена от бент съм и можеш да разбиваш
вълните си една след друга невъднъж...
С води подводни подмолно да ме ерозираш,
да си играеш с мен и в любов да ми позираш...
Мислиш, че като съм мъж,
сърцето ми предпазна броня има
и когато си замина изведнъж,
безтебието няма да е разрушимо...
Тежки са мъжките сълзи,
много трудно се отприщват,
но потекат ли те , пази се ти,
до гроб в сърцето ти ще щипят...
И любовта, всяка следваща, дори красива,
в най-черното ти мръкнало ще те соли,
че веднъж опарена от мъжки ми сълзи
по онзи бент ще бродиш като самодива,
пресмятайки живота си... тура или ези...

ще започна да те чета редовно ;)

Да умееш да пипнеш някого от разстояние...това е вълшебство, да го погалиш-това понякога може да бъде всичко. Ти ме погали .