Колко драми и колко съдби
на живота изтичат през пръстите
и повтарят се дъжд и мъгли,
слънчев прах, ветрове кръстопътни… 

Все оставаме, сякаш е сън, само ние
и пак сме си същите –
търсим щастие нейде навън,
без почивка скърбим и се мръщим. 

Колко черни и златни води
се смениха в реката на времето,
колко обич и болка роди
на дървото, житейското, семето... 

Уж по-силни, след всеки урок,
който щедро ни дава вселената,
за добро си поставяме срок,
за любов, светлина, споделеност. 

Но забравяме, само след миг,
а на делника сив въртележката
ни поема, без право на вик
и пак друг е виновен, че тежко е.

И както винаги, пълно с житейска мъдрост и много истинно!
По творенията ти личи, че Божията Любов, Мъдрост и Истина те съпътстват в творческия процес!
Хубав ден!

Да, в края на краищата сивите дни преобладават.
Но и в ежедневието има чар, ако умееш да го извлечеш.

Но забравяме, само след миг,
а на делника сив въртележката
ни поема, без право на вик
А ГЛАСУВАНЕТО Е СПОКОЙНО ПОСТАВЯНЕ ВОТА СИ ЗА ДОБРУВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ- НА ТАЛАНТА НА НАРОДА НИ ДА УСПЯВА
ПОЗДРАВИ!