Любовта ли,
дето цял живот чаках,
романтична,
сякаш случваща се в красив сън,
истинската любов,
ненадейно разпръснала мрака,
за да видя,
че до теб съм, е равно на жив съм,
ли вилнее
и бушува в кръвта ми гореща?
Няма как да знам.
Всичко в теб замъглява умът ми.
Зная само,
че преди да те срещна,
никой друг
не бе спирал дъхът ми. 

Поздрави !

Спираш дъха и на читателите си!
Поздрави с много любов към поезията ти! Толкова силно!!

Радвам се, че наминаваш.
Поздрави!

Таях го дълго в себе си и се радвам, че се е получил.
Поздрави!

Всяка мисъл за НЕЯ твори.
Продължавай така да обичаш!
На деня замечтан намигни.
Всичко имаш. Недей да отричаш.

след това завинаги дишаш.... Усмивки!

Къде се загуби напоследък! Липсваше ми твоето топло присъствие в блога. Радвам се, че си тук отново с този хубав стих...:)
Светли и радостни дни!

Не отричам, опитвам се да го прикривам ;-)

ще взема да си го открадна за следващ стих.., ако позволиш :)

Намирах си оправдание с работата която имам, но по-скоро имах нужда да посъбера мислите си. Ще видим, дали се е получило.
Поздрави!

Ех, тази Любов...

Любов, любов.., колко да е любов ;)

любовта... и слънчев поздрав за теб...

Извънземен ли стана?-
любовта е чувство неземно.
Всеки бърза за нещо-
да хване,
ала ти си я грабнал гореща...

Поздрав
и щастлив 24 май.

Беше се поизгубила. Добре дошла отново!

с малко закъснение, за което се извинявам.

Ако внезапно дъхът ти пресекне
При среща случайна в метрото
Не чакай вратата хлопне
На тръгване
А скачай веднага след нея

Ако те стисне за гърлото спазъм
От някакъв странен копнеж
Не подсмърчай, очи не извъртай
Последвай я,
Че загубваш я в този въртеж

И ако все пак е тръгнало влакчето
А сърцето ти плаче от скръб
Не му мисли толкоз за ватмана
Дръпни аварийната
Скачай! И дано си пръв.

Ако не достига ти въздуха
Пред тези и сини очи езера
За спомен залепи на прозореца дъвката
Не се мотай
А се метни в пропастта

и се мятам в пропаста...
Поздрави!

Поздрав

От сърце ти пожелавам по-светли дни!
Поздрави!