Лирическия ми герой се вцепени,
от случващото се в душата му.
Спотайваното, дълго, зад заключени врати
и крясъкът разкъсал тишината му,
го свари съвършенно неподготвен
да продължи да се преструва
на силен, обаятелен и готин...
и просто спря да съществува. 

Излизането на стоящите зад затворени врати демони е винаги добро начало:) Макар че шокира.

имам чувството, че този лирически герой отговаря на някаква част от теб, която е спряла да съществува
не знам, сигурно се лъжа

се получи шокиращ край :) Който може да се окаже, добро начало. ;)

Поздрави!

нали не ме наблюдаваш със скрита камера, м? :)

Хубава вечер!

Не унищожавай лирическия герой, подкрепи го, създай му нови състояния... не го изоставяй в безтегловната му структура, в тишината му... създай му основа и го развивай като пролетен цвят, който ще роди най силните си плодове - праскови или ябълки... през юни, юли...

Добре де, а героинята къде остана? Нека да не я забравяме, моля! Тя все героиня ли трябва да бъде? :) Комунистическият строй мина и вече не се говори за майки героини и жени героини. Затова предлагам и тя да спре да съществува като героиня и да си заживеят двамата като хората. :)

Няма да допусна да се самоунищожи и ще се опитам да му намеря нова посока, макар да смятам това за трудна задача.
Поздрави!

Ще трябва да измисля, какво да правя с героинята. Проблема е в това, че лирическия ми герой, никога не е бил нейния герой.

Усмихнат ден!

Може би героят ще ми липсва...
А може...и героинята, обожествена,
но пък от страданието му... мъничко май взе до ми писва...
така че нова тема чакам /да, да седя и чакам нещо ново...обнадеждена/
: -* Майтапа на страна - може би това е един от най-хубавите ти стихове според скромното ми мнение!!!

това е възможно. Проблем е за живия ей така да спре да съществува. Интересно - имала съм усещане ,че ме няма, съвсем истинско усещане, малко погрешно се оказа тогава :)))

което сравнително рядко се случва ;-)
Ще го накарам да се усмихне,
обещавам :)))

А на живия, любимото му състояние е... да е жив :)

Поздрави!