Ти можеш да хванеш и влака на стоп.
Машинистите (чул съм) обичат красивото,
въртележкови кончета да подкараш в галоп,
с теб да препуснат на воля през нивите. 

Можеш да грееш в студената зима,
в лято слънчево да си нужната сянка.
Можеш и без да си тук, да те има.
Да си за давещ се, пояс, не сламка.

Можеш да бъдеш причина за песен,
да си и блудница и девица.
Можеш по два начина - труден и лесен,
можеш и да си на бала Кралица.

Можеш да падаш и веднага да ставаш,
прословутия край на света да отложиш,
само нещо не можеш: Да ме накараш,
да спра да си мисля, че можеш. 

Всичко си може, нали?:) Преди известно време и аз писах нещо подобно:)

Изразяваш силна вяра, обожествяване...

можене си е за възторгване!

А понякога неможенето е просто неискане ... :)

Отишла си кралицата на бала,
че красотата й на времето не устояла
и снежна сила... зъзнеща, непоправима
я вледенила във последна й зима...

аз не мога да пиша за любовта така красиво и всеотдайно като теб.

Поздрави!

Поздрави!

Поздрави!

Хубав ден!

Като ти се "случи", мога само да си представя, какви чудеса ще сътвориш. :*

Поздрави!

и повече ми харесва да се застоявам при теб!
Пишеш чисто. Интересно.Много е хубаво, Дидо!
Усмихнат ден!

Много мили думи, които няма как да не ме зарадват. Винаги добре дошла, а вече съм ти казал, че удоволствието е взаимно.
Пожелавам ти вечер, пълна с приятни изненади!

и смелост да се изкажа ...
не обичам клишетата и винаги идвам късно...
почти всичко е казано вече :)

Може би само - Привет !

въртележкови кончета, Дидо... и всичко казано и написано
в стиха ти... дъждовен поздрав за теб, приятелю...

Никога не е късно ;-) Аз обичам да се заслушвам при теб.
Приятен ден!

Нямам търпение да дойде пролетта
с пролетните дъждове :)
Поздрави!

Дидо! Доколкото разбирам от тези неща... :)

Или въпросът ми не струва? Честит празник! :-*

Ако ти не разбираш, тогава кой?
Поздрави!

другите празнуват, а аз пея. Снощи до 2:30... луд купон :*

хваща веднага:)...
На един дъх...апотеоз на любовта!
Възторг и блян...

Искаш да ме имаш ти, но колко?
Кажи ми, точно колко ми кажи,
че за да ме имаш ти дори за малко
ще трябва първо да ме укротиш, знаеш ли:
Пожар съм аз и ако не внимаваш,
къщата ти мога да запаля.
Огнище трябва да ми стъкнеш,
дънерите там да галя.
Река съм аз, буйна и дива,
помитам всичко с яростна сила.
Корито трябва да ми сториш
и в него с усет да ме водиш.
Събрала съм на хората цялата болка,
в душата ми тежи ми като камък.
Превърни я в малка черна котка,
а себе си винаги в последен залък,
че неблагодарница съм аз и скитница
родена съм света да глътна и изплюя.
Сънувам простора син в просъница,
ала в тебе искам само да се скрия.

Поздрави!

На връщане от странство само ми се обади :)