Аз съм.., като пластелин в ръцете ти.
Ако ме моделираш като рокля,
ще прилепна плътно за теб..,
ако ме превърнеш в птица,
ще отлетя...
и ще кацна на близко клонче,
за да съм ти подръка...
за следващо моделиране,
а когато се уморя да ме мачкаш,
ще потърся ръце,
които знаят,
какво искат да бъда.
Е...,
уморих се...
да не знаеш, какво съм...
и да ме мачкаш...
Ще тръгвам.
Време е да намеря някой,
който ще превърне пластелина
в туптящо сърце...
ще го положи в ръцете си...
и ще го заобича. 

поздрав.

Дидо...
знаеш, че любовта си е чисто страдание...
затова е силно чувство, най-силното..

Тръгвай!...

Покажи и какво си ...:)
Много истински казано...
От сърце...
Поздрави!

Срещаме някой, чувства се раждат...понякога...
не са взаимни за съжаление... всякога...
Защо - не знам...може би някой няма очи...
може би някой няма уши...
или няма сърце, настроено на твоята честота...
Няма значение, дали е вярно и всичко това...
Сигурно има причина....
Но Дидо, мисля, че щастие и ново влюбване от сърце,
ще ти пожелае тук цялата дружина!
Защото всеки заслужава да бъде обичан...
А Дидо да не е ...това на нищо не прилича...

добре, че не ме познаваш :)))
Точно това си заслужавам ;-)
Поздравче!

и твоят кораб да отплува...
че бури сто го връхлетяха...
и скъсаха му те платната...
Там зад хоризонта, дето в синьото се крие...
Дидо нова муза ще открие.

а и приятели... в повечето случаи, стихоплетствам техни истории.
Поздрав!

че стиховете ти, повечето, както и моите, не
са по истински случай... ама се включих в играта де...
а пък ти ме приземяваш. Ок, тогава... Поздрави на многото ти музи и
приятели.

Всеки стих е стон и муза.
В мъки явно е роден.
От ума не ти излиза
таз любов. Страхотен плен!

Без любов сме за...никъде.