Случайна среща. Беше тъжна.
Ти, не срещата.
Тъжни срещи няма.
Беше красива.
Ти, не срещата.
Красива среща е,
когато се събират двама.
Беше на друго място.
Ти, не срещата.
За среща, друго място няма.
И пак, за кой ли път
ми стана ясно,
там някъде...,
със някой друг сте двама.
Случайна среща...
Беше тъжнa...


20.05.2012 г.     17:00






 

Хубава е... Стихо-творбата ти, не срещата...

Случайни срещи сякаш няма.
Реди ги простата СЪДБА.
При друг ли днес е твойта дама?
А ти? Тъжиш, но до кога?!

ПП - Поздрави за чудесните стихове!

Случайна среща? Нима?
Колко са в живота случайните неща?
Около 20 процента ...може би...или по-малко...
Почти всеки фракмент от живота ни казва по нещо...
Не го ли чуем е жалко...

хубаво е...но тъжно..
ех, Дидо... в тъгата се раждат най-красивите стихове...
сърдечно, приятелю..

И аз не знам... Но това го публикувам специално за теб.
http://iren5.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/05/20/.956801

случайна среща
миг на нежност
очи докоснали сърце
безгласен повик разпиляващ
мечти раздиращи небе
горещи стъпки
в снежни преспи
безкрайни мисли – водопад
и вятър във косите шепнещ
че всичко пак ще добре
камбанен звън
час като вечност
усмивка – парещо море
а после път и сън –
безбрежност
изгубвам се във тях
като дете
25.02.2009г.

Поздрави, Дидо!:)

От какво се вдъхновяваш, ако не е абсолютна тайна?

че зад всичко хубаво, създадено от мъж, стои...жена.
Това е тайната :-)