Събрахме се, по-възрастните от квартала,
да построим на малките площадка детска,
със катерушки, кош за баскет, люлка бяла,
пясъчник, пейки и беседка.

Потрудихме се яко, две-три седмици
и много хубавичко се получи...
Зачакахме любимите наследници, 
но не дойдоха...и знаете ли, к"во се случи?

Те пак висят си по компютрите
и казват ни: Не ни разбирате!
А ние, старците, със натъжени мутри
катерим се, люлеем се... и там си пием бирата.
 

и си пишете хубавите стихове...
усмихна ме, приятелю...
сърдечно..

аз на площадката си пиша стиховете :)))

Пустите компютри, PSP-та и какво ли не!
Тези деца не знаят какво е "цък-цък", "кър", "народна топка", да си говориш часове наред по телефона с момчето от петия етаж, седенето на стълбите на входа до 1 през летните нощи, разходки до Панчарево с кучетата, печене на жито върху ламарина... Горките!

Не знаят, какво губят.

баси човече,
от половин час размазвам истерично усмивки по екрана
и вкара доста хумор във вечерта ми
за което тенкс мен

Но е и малко тъжно...маааалко ;)