съмнявам се... но пък стихът ти ще остане...
със всичката изстрадана болка и горест...
тъжен, но много хубав стих,
трогна ме...много..

Всичко до тук което прочетох ми напомня за една мацка juliaseeland в идеализирано е описала виждането си за писателите като цяло.Та се питам колко е дълбока раната в сърцето ти ,че пишеш с такава тъга? Хубави но крайно тъжни са ...........

Няма любима, която да ми е причинила всичко това...няма рана в сърцето...Просто развих една тема, а по въздействието разбирам, че май се е получило..., което лееееко започва да ме гъделичка и от опит знам, че този гъдел може да ми изиграе лоша шега. Ще продължа още малко с тъжните, а после...знае ли човек :)