Къде се дянаха артистите
и музикантите, къде са?
Дочух гласът ти, ручей бистър,
обърнах се-видях принцеса.

Не мислех вече за декорите,
китарите, очакваното представление
и сякаш някой ме подгони,
към тебе, мое вдъхновение.

Но за беда, актрисата сърдита,
поиска да и правя серенада.
Запях на нея, а за тебе мислех-
отчайващо красива и скандално млада.

Това усещане ще ме погуби,
или ще свикна, дявол знае!
И шутът има право да се влюби, 
но няма право да си го признае. 

Хубав и спорен ден! :))

Нали се сещаш, че този край ме убива :)))

хубаво е да се влюбиш, макар и да не си признаеш..
светъл и щастлив ден ти пожелавам..
най-сърдечно..

Светъл ден и на теб !

... За онези думи две така жадувани,
всяка клетка колабира във агония,
от тези думи две, макар клиширани,
сърцето трепва, дори и на блудния.
Към тези думи, обладани и дрогирани,
от първата си глътка въздух се стремим,
без тях живеем, към нищото бродирани,
без хонорар играем като тъжен мим.
Ала в мига, във който са изречени,
тези думи две, така обречени,
без златната си мантия съблечени,
са две надежди, вече ампутирани...
Ни гладен си за тях, ни сит си
и чул ги вече, по копнежа боледуваш...
сънуваш безкрайни бели лотоси
и с вятъра край тях флиртуваш.
п.п. Тези думи две,
на "обичам те" приличащи,
ще ти казвам само докато спиш,
за да чувам стъпките ти идващи,
за да бъда твой любим фетиш.

яд ме е на теб, Ан... иска ми се това да е мое... :*

Слънчев ден!!!

Защо да няма право да си го признае?
Хубав ден!

Защото така е по-забавно, не мислиш ли? ;)
Хубав ден и на теб, Ани!

всеки мъж е преживял това. Поздравления!

Дори и в най-искреното признание има стени и затънтени ъгълчета, зад които се крие по някое зрънце истина...именно тези зрънца винаги сме си мечтали да покълнат и именно те, винаги остават скрити, незасяти.
Много ми допада ролята на Шута, този тъжен привкус за недовършеност винаги ми е бил близък.
Красиво е .