Лято е.
Тъгата прави тен на пясъка.
Студена бира,

Начерта кръг около себе си.
Кръг от забрани:
не ми пиши...

Изгубих се някъде вътре във себе си...
позвънях на 112 уплашен и тъжен...
и се започна едно събеседване,

Полегнах на диванчето и се отпуснах
и като заизлизаха ония ми ти демони,
а тя, някак отнесено си хапваше закуската,

Аз съм.., като пластелин в ръцете ти.
Ако ме моделираш като рокля,
ще прилепна плътно за теб..,

Лъч от иронично намигнала луна
в недопито мартини.
Цигара, горяща съдбовно сама.