Моят блог в Blog.bg
Не гледам назад - не съм тръгнал натам.
Постинги в блога от Април, 2012 г.
28.04.2012 14:23 -
Събудих се ранен...
Събудих се, ранен от твоя рана,
която друг ти беше причинил.
Ръждив въпрос висеше от тавана,
която друг ти беше причинил.
Ръждив въпрос висеше от тавана,
26.04.2012 12:41 -
Не знам кога...
Не знам кога ще разбереш,
че вътре в тебе слънцето,
напира да излезе
че вътре в тебе слънцето,
напира да излезе
20.04.2012 09:50 -
Избор
Моето детство зацикли на място
и не ще да помръдне напред,
поприкрито зад цъфнали храсти,
и не ще да помръдне напред,
поприкрито зад цъфнали храсти,
18.04.2012 09:27 -
Кажи ми ДА...
Одраска ми душата лекичко със нокът,
а раната боли, като от нож.
Разбрах, че истината от лъжа е по-жестока,
а раната боли, като от нож.
Разбрах, че истината от лъжа е по-жестока,
14.04.2012 17:01 -
Ако е грях...
Ако е грях да я желая,
ако е грях да я сънувам,
ако е грях за нея да мечтая,
ако е грях да я сънувам,
ако е грях за нея да мечтая,
14.04.2012 12:44 -
Ти си...
Не искам да те гледам тъжна,
защото знам, как мога аз да те усмихна,
а продължавам да се лъжа,
защото знам, как мога аз да те усмихна,
а продължавам да се лъжа,
12.04.2012 11:27 -
Усмихнат поздрав за поетите
Ние, поетите,
сме раними души
и сме в същото време
сме раними души
и сме в същото време
11.04.2012 10:12 -
Слънчицето ми...
Пак е слънчево
и пак съм жаден да те пия,
а бях те скрил
и пак съм жаден да те пия,
а бях те скрил
09.04.2012 11:17 -
Пролетно почистване
Всяка пролет си почиствам къщата,
не физическата - тази вътре в мене,
че през зимата се тя превръща
не физическата - тази вътре в мене,
че през зимата се тя превръща
06.04.2012 09:12 -
Не живот, а ...
Миналото!?
Вече бил съм в него.
Не един ми е завиждал.
Вече бил съм в него.
Не един ми е завиждал.
04.04.2012 09:34 -
Музата ми...
Музата ми, преди дни поиска отпуска.
Няма как, ще трябва да я пусна.
Като причина изтъкна Великите пости,
Няма как, ще трябва да я пусна.
Като причина изтъкна Великите пости,
03.04.2012 10:47 -
Оптимистично
Вървя по утъпкана пътека,
а сякаш стъпвам тук за първи път,
само спомените са ми някаква утеха,
а сякаш стъпвам тук за първи път,
само спомените са ми някаква утеха,
Търсене
За този блог
Гласове: 6435
