Не знам дали ще мога да съм жив без теб,
но знам, че няма да е същото.
Ще стане огненото ми сърце на буца лед,

Попита ме,
с какво си по-различната?
В живота ми до днес, е пълно с обитатели.

Да се борим с вятърни мелници
е затрогващо, както това,
да допуснем вятъра в себе си

Лирическия ми герой се вцепени,
от случващото се в душата му.
Спотайваното, дълго, зад заключени врати

Ти можеш да хванеш и влака на стоп.
Машинистите (чул съм) обичат красивото,
въртележкови кончета да подкараш в галоп,

Ще го срещнеш
съвсем ненадейно след време.
Него, мъжът

Питаш ме, не се ли уморявам
да бъда винаги до теб, дори тогава
когато някого оставяш,

Разходих се...
по нашата пътека.
Следите ти в снега